Разказите и впечатленията от Европейския парламент на четири български ученички, които се превърнаха в евродепутати за ден, споделяме с вас в серия от публикации. Те пътуваха до седалището на институцията в Страсбург в рамките на програма „Евроскола“ на ЕП.

Как бях евродепутат за един ден?

„Възможност - на пръв поглед просто дума, изписана върху този лист, но всъщност, значеща нещо много повече. Тя не се взема лесно. Трябва да бъде подобаващо заслужена и спечелена. Възможността се усмихва само на смелите и борбените, поели по нелекия път на живота и търсещи своето истинско призвание и цел.

Получаването ѝ не е лесно. То е обрисувано с хиляди желания за успех, усилен труд и работа. Възможността да покажеш способностите си пред света е едно от най-големите богатства, което всеки един човек би могъл да заслужи. Какво всъщност е чувството, как усещаш, че си готов да покажеш себе си? Това са все въпроси, чиито отговори получаваш, едва когато се осмелиш да се изправиш пред всичките си страхове и да докажеш своята сила. Това, за което си работил, копнял и докъде всъщност искаш да стигнеш. Хубавото на днешния свят е, че е пълен с възможности, които чакат да бъдат открити, пожелани и заслужени. Шансове, които имат силата да променят човешки съдби, истории и правят живота по-смислен и пълноценен.

Точно за такава възможност си мисля, спомняйки си как се превърнах в евродепутат за един ден. Случката в живота ми, която бе като сбъдната мечта, за която съм копняла и работила, за да я постигна. Благодарение на този незабравим февруарски ден промених нагласата си за мястото ми в света. Открих, че мога да бъда силна, уверена в знанията и качествата си, зряла и способна да съм човек в истинския смисъл на тази дума. Най-важното: осъзнах, че наистина ние - младите хора, сме отговорни за бъдещето на Европа и пътя, по който ще поеме тя.

Прекрачвайки прага на Европейския парламент - мястото, където гласът на гражданина може да бъде чут, обсъден и оценен, усетих силата на масивната сграда и духа на хората, работещи с плам в нея. Почувствах своята принадлежност към огромното и много ценно европейско семейство. Това бе един от миговете, в които съм благодарна, че живея точно тук и сега. Щастието ми не се издаваше единствено от широката усмивка, грейнала на лицето ми. То се излъчваше и от начина, по който се движех, говорех и гледах останалите от невероятния ни и сплотен екип. Точно тогава, видях същата сила и в тях. Знаех, че денят, който предстои ще бъде ползотворен и отговорен, пълен с безброй хубави емоции, интересни задачи и ще остави незабравими спомени.

Оказах се напълно права. Магията на всичко случващо се започна да действа още от мига, в който седнах на стол номер седемстотин и петдесет в голямата и зашеметяваща заседателна зала на Европейския парламент. В съзнанието ми мигновено изникнаха въпроси като „Ами сега?“, „На чие ли място седя в момента?“, „Какво ли ще се случи?“. Едно обаче знаех със сигурност: имаше истинска причина да присъствам точно в този момент и тя бе породена от силата на знанията на нашия отбор и учители.

Едно обаче знаех със сигурност: имаше истинска причина да присъствам точно в този момент и тя бе породена от силата на знанията на нашия отбор и учители.....”